Ти си тази лудост дива, от която полужива,
но наистина щастлива посрещам сутринта.
Ти си някаква зараза искам те, но и те мразя за това,
че ме наказа да прося любовта!
Припев:
Не спирам аз да търся лек против тебе, а умирам щом не си до мене.
Докога така ще бъде не зная, зная само че до смърт те желая!
Не спирам аз да търся лек против тебе, а умирам щом не си до мене.
Докога така ще бъде не зная да се лутам между ада и рая
Ти си тази болка моя, за която не говоря,
но отчаяно се боря от теб да се спася!
Ти си раната, която ми изпепели душата.
Знам наказа ме съдбата да няма край това!
Припев:
Не спирам аз да търся лек против тебе, а умирам щом не си до мене.
Докога така ще бъде не зная, зная само че до смърт те желая!
Не спирам аз да търся лек против тебе, а умирам щом не си до мене.
Докога така ще бъде не зная да се лутам между ада и рая.
но наистина щастлива посрещам сутринта.
Ти си някаква зараза искам те, но и те мразя за това,
че ме наказа да прося любовта!
Припев:
Не спирам аз да търся лек против тебе, а умирам щом не си до мене.
Докога така ще бъде не зная, зная само че до смърт те желая!
Не спирам аз да търся лек против тебе, а умирам щом не си до мене.
Докога така ще бъде не зная да се лутам между ада и рая
Ти си тази болка моя, за която не говоря,
но отчаяно се боря от теб да се спася!
Ти си раната, която ми изпепели душата.
Знам наказа ме съдбата да няма край това!
Припев:
Не спирам аз да търся лек против тебе, а умирам щом не си до мене.
Докога така ще бъде не зная, зная само че до смърт те желая!
Не спирам аз да търся лек против тебе, а умирам щом не си до мене.
Докога така ще бъде не зная да се лутам между ада и рая.