Прегръдката ти в началото
беше за мен пристанище топло.
Исках тук да съм вързана винаги.
От един твой поглед бликваше светлина,
за целувките ти съществуваше времето.
Изрекох, че цял живот ще те боготворя.
Как се промени времето,
как стана вятърът студен.
Как се промени вятърът,
как стана северно леден.
Вятър духа и нищо не остава.
Вятър годините на живота ни краде.
Нищо няма да го спре.
Вятър духа и раздира дрехите ни,
вятър разпилява листата в сърцата ни.
Вятър разпиля самите нас.
Минаха толкоз години и аз пак се връщам
на същите места да те търся отново,
един слънчев лъч да зърна в душата ти.
Мечтата е изгубена нейде в тишината,
нищо вече не напомня наслада,
тъмница е станало онуй, що обичах.
Прегръдката ти в началото
беше за мен пристанище топло.
Исках тук да съм вързана винаги.
От един твой поглед бликваше светлина,
за целувките ти съществуваше времето.
Изрекох, че цял живот ще те боготворя.
Как се промени времето,
как стана вятърът студен.
Как се промени вятърът,
как стана северно леден.
Вятър духа и нищо не остава.
Вятър годините на живота ни краде.
Нищо няма да го спре.
Вятър духа и раздира дрехите ни,
вятър разпилява листата в сърцата ни.
Вятър разпиля самите нас.
Минаха толкоз години и аз пак се връщам
на същите места да те търся отново,
един слънчев лъч да зърна в душата ти.
Мечтата е изгубена нейде в тишината,
нищо вече не напомня наслада,
тъмница е станало онуй, що обичах.